Постинг
31.03.2015 23:15 -
"Винаги е най-тъмно преди зората" - чуствата на една жена
Автор: danyv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1609 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2015 23:17
Прочетен: 1609 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 31.03.2015 23:17
Кога е най-тъмно?
Шведите казват, преди зората, а така ли е? Когато си в тъмнината и не виждаш зората, не мислиш, че някога ще я видиш!
А когато си на светло, знаеш ли това... или го разбираш, когато тъмнината дойде?
Интересна поговорка и сигурно е вярна, въпроса е доколко осъзнаваме кога е тъмнина и кога зора!
И от тук следва въпроса, кога чуствата ни са мрак и кога зора? Когато се чустваш окован и не виждаш утрешния ден, е тогава аз казвам, че душата ми е в мрак... тя е сляпа за зората, за утре, за бъдещето. А когато скъсаш веригите - зора ли е? Много сложен въпрос нали...виждам ли утре... виждам ли бъдещето... неее, всъщност все още не можем да осъзнаем, че зората е дошла, но когато човек се влюби и сложи "розовите очила", когато човек обича и сърцето му е лети, е тогава е ЗОРА!
Малко объркващо звучи, но за да го илюстрирам ще дам един пример.
Момче и момиче се влюбват. Женят се и имат деца. Дотук всичко е Зора. Децата растат и постепенно, неусетно настъпва мрак. Как точно, никой не знае, грижите за децата, грижите за дома, работа... Ето една теория за КАК настъпва мрак!
ТЯ (Чуствата на една жената): "Цял ден съм на работа, прибирам се и започвам да готвя, помежду другото проверявам уроците и домашните на децата, естествено те се сърдят, а аз съм лошата. Мъжа ми е на работа и аз съм сама. Няма на кого да се оплача, ама и да има нямам време, то просто прелита между тенджерата, парцала, уроците и разправиите на децата. Става време за вечеря, мъжа ми се прибира, бързам да сложа масата и после децата в леглото. След като завия малката поглеждам часовника, станало десет(вечерта). Добре... да измия чиниите и ...Мъжа ми заспал на дивана. Офффф, оправям масата, чиниите!!! Вече е единайсет... хайде ставай премести се... и него да го сложа да легне....Баси... ми то не остана време да се наспя!!!"
Познахте ли се... много жени се чустват така! и къде тук в тази идилия е зората, къде е любовта, къде са "розовите очила"?
Той (а ето и гледната точка на мъжа (условно, да ме извинят мъжете, ако нещо пропусна)): "Цял ден съм на работа, ядосвам се, тормоз, трябва да изкарам достатъчно за да може, мойта принцеса да има най-доброто... здравословна храна (дрън, дрън), да кара хубава кола (иначе ще ме занимава само с ремонти), а да си купи хубави парцалки, че да може да се фука ...дааа... това е много тормоз. Минавам през кръчмата за по една бира с колегите, ама как да не мина, ще кажат, че се цепя от колектива... ако знаете как не ми се ходи, ама няма как... прибирам се... пълна лудница... децата пищят, дърпат ме тате, тате виж днес какво направих... жената пак е изнервена, пак мрънка и вряка, че съм закъснял...уффф пак няма да ме огрее...Баси за какво се прибрах? Сядам на дивана да я чакам... ама много съм уморен ... заспивам...някой ме дърпа "Лягай си"... в просъница се местя... затварям очи... отварям очи, ами то станало сутрин!"
Познахте ли се...вероятно и много мъже се чустват така... и къде тук е Зората?
Дааа... така постепенно идва мракът... така вече момичето е станало жена (според него принцеса), а момчето е станало мъж (според нея търтей)!
И настъпи мрак!
Тя: "Чуствам се окована, с вериги... и много камъни завързани накрая на веригите. Как да ги скъсам? Колежките отидат на театър, на дискотега, на бар... и тоя моя си ходи с приятели, а аз? Ох, как искам всичко да свърши! Но как да стане, как да скъсам веригите. Трябва ли да се разведа?
Да, трябва. Трябва да се погрижа за себе си!
Не, как така, ами децата, как ще растат без баща!
Да, ама той и сега е все на работа, за какво им е?
Не, трябва си мъжка ръка!
Да.. Не... Да...Не...
Леле... какво да правяяяяя.... "
и настъпва пълен мрак (в душата на жената)!
Каква зора, каква любов, за какви "пет лева" говорим... та аз съм в толкова дълбока пропаст, че не виждам искрица светлина, да не споменаваме Зора.
Много дами спират до тук!!! Живеят в този мрак години, децата вече са големи и започват тяхната собствена приказка. Но, хубавите години са минали, останали сме сами с "онзи търтей". И сега, докато се чудим да се разведем ли, що ли... ми то за къде...
Тя: "Къде сега да се занимавам с нов мъж, то тоя поне си го знам, знам му и кътните зъби дето се казва."
Е, има и жени, за които приказката не е приключила. На някакъв етап след периода: Да...Не... Да...Не на раздялата с любимия, все пак осъзнават, че живеят в мрак и стигат до извода, тези вериги трябва да бъдат скъсани. До тук добре! Браво дами... това е първата стъпка и тя е много важна, вие вече сте минали част от мрака. Защо, ще попитате? Ами първо, защото сте осъзнали, че сте в мрака и второ, защото сте осъзнали, че веригите трябва да бъдат скъсани!
До тук приказката отново може да спре!!! Това е труден период, виждаш оковите, осъзнаваш че си в мрака, нооооо... страхът!!! Ах, този страх: от неизвестното, от обвиненията, от децата, от родителите... въобще налазват ни едни страхове.... Ако останете на този етап прекалено дълго, депресията ви е почти сигурна, ако въобще разберете, че сте в депресия.... защото при нас в България, всичко е "критическа".
Е, има и силни жени, за които приключението продължава. Осъзнавайки, че ако останат на този етап съвсем, ще се смахнат, те все пак решават, че ще направят голямата крачка и ще скъсат оковите.
Браво!!! Браво!!! Браво!!!
А сега действие! Не е лесно, до сега бяхме в мрака, а сега идва "Ада"...къде повече, къде по-малко... този период винаги е съпроводен със скандали, обвинения, преминаване през какви ли не "пумиини ями" и развяване на "кирливи ризи". Трудно мога да опиша каква кал се изсипва върху ни, каква болка си причиняваме и как въобще си късаме нервите. Ако ме питате "Защо?" никой не знае, като минат години и се върнем назад във времето, се чудим, що за глупости сме правили, но уви... когато сме в този стадий... това са чудесата на мрака!
И късаме веригите! Ураааа! А сега ... къде е зората? къде е любовта? та аз съм сама... къщата е празна, няма деца, няма мъж... каква зора, бе хора?
И така минава време докато, започнем да живеем, ако започнем да живеем (много жени остават в този период и самосъжалението е основното им занимание)... Продължете дами, още малко остана! Преминахте през целия тунел, сега е време да излезете и посрещнете Зората!!!
Станете от леглото с усмивка, посрещнете Зората и срещнете любовта!
Тя: "Влюбена съм! Вече се нося с усмивка, сърцето ми пърха, забравила съм периода на мрак... о, колко бързо забравяме мрака, когато дойде зората!"
Дано осъзнаваме кога идва любовта и нека тя бъде нашата зора!
Мили и прекрасни дами,
Шведите са прави, ако осъзнаете по какъвто и да е повод, че сте в мрак, не се колебайте и не се предавайте, минете през Ада и посрещнете Зората. Не мога да ви обещая или да ви излъжа, че ще ви бъде лесно (то Ада, затова е Ад, защото е много, ама много трудно), но знайте:
Зората си заслужва.
Strrong
Няма коментари