Защо оставаме омъжени? Какво си спестяваме?
Какво започва, когато дойде края?

Като жена с дълъг стаж в брака, а именно точно 20 години, от които по-голямата част нещастни, реших че е крайно време да сложа край. Труден край, мъчителен, дълъг, който между другото още не край края. Та знаейки, че ще е тежък и мъчителен край, дълги години се колебаех... а да тръгна да слагам точка, после колебания, тоя какво ще каже, оня какво ще каже, ама как ще го приемат децата и т.н... оправдания от "хиляда и една нощ". Но защо пиша всичко това, защото тръгна с ентусиазма на малко дете да слагам точка на съвместния ми живот с моя съпруг и... оказах се толкова неподготвена, че дълго време имах чуството, че съм в ада. Наистина незнам какво педставлява ада, но това беше моя кошмар и моя ад. Целия живот ти се преобръща и никак не бях поготвена за изсипалата се върху ми мръсотия. Тръгнах с някаква романтична представа, че сме двама възрасни, които ще седнат, ще поговоря и хоп готово. Ха ха ха... всичко друго се случи, но не и това. И сега да Ви разкажа, какво се случва по време на една раздяла и какво си спестявате:

 - спестявате си емоционалното насилие, което ще бъде изсипано върху вас.

n  Разбирайте всякакъв вид манипулации, като например ще те оставя на улицата, ще ти взема децата, започва едно звънене посред нощ.

n  Разбирайте всякакъв вид заплахи дори физически, като например: ще те смачкам (каквото и да означава, но то в това е чара нали); ще те пребия; и още от сорта, дори не мога да се сетя, но пък и моя стремеж е бил да ги забравя максимално бързо, а не обратното.

n  Разбирайте тормоз върху околните близки и приятели.

n  Разбирайте включително манипулиране на собствените ви деца, родители и колеги.

n  Ще получите вероятно и оплакване в полицията от вас, без значение какво обвинение ще измисли.

n  Ще получите клевети, като например как сте имали контакти и сексуални и всякакви връзки с кого ли не.

n  Ще получите обиди, ооо колко много обиди ще получите. Ще бъдете най-долното същество на планетата, за което сте чували, а може и да не сте чували, но по долно от най-долното.

n  Ще бъде използвано срещу вас всяко едно споделено чуство, мисъл и дума. За пример ще кажа: Някога преди н-години, сте имали неприятен инцидент с някого, сега този някого ще бъде вербуван срещу вас и ще започне едно общо хвърляне на кал, обиди и т.н.

n  Ще бъдете очернен, с всякакви дори и най-невероятните и нелогични лъжи, които може да Ви хрумнат.

n  Ще бъдете нараняван по всевъзможни начини, ще се чудите как съм могла да живея с този човек толкова много години, та аз дори не съм го познавала.

Толкова са изобретателни хората, когато искат да наранят някого. Ако можеха по същия начин и да правят добро, цена нямаше да има, но уви. Някак като че ли злото ни е в природата.

- спестявате си проблемен развод и всичко съпътстващо с това, включително кой какво е направил, построил и откраднал през годините на другия. Или просто казано спестявате си хилядите разправии по подялбата на имоти, по кредити и въобще всякакво имущество. Спестявате една дългогодишна сага с  безкрайни пазарлъци.

- спестявате си омразата на децата - е това тука вече Ви дойде в повече...повлия... нали... това е разковничето, което голяма част, включително и аз използвах доста години, за да оправдавам собствената си глупост и оставайки в един брак, който беше моя затвор, оковал сърцето ми с тежки вериги. Това с децата всъщност се оказа доста по-леко за понасяне, от колкото описаното по-горе.

 
- спестявате си нервите и в не малка част от случайте запазвате частично своето здраве. Спестявате си депресията и хапчетата за кръвно и нерви (да това е моето наследство от раздялата, хапчета за кръвно).

 
Искам да кажа, че това са реални случващи се неща и ситуации, обикновенно единият е силно изненадан и наранен от исканата свобода, което го провокира да излее, цялата събирана и таена злоба и отчаяние върху ви. Очаквате, че ще ви напиша, че всичко ще свърши щастливо... да вероятно накрая все пак ще се оттървете от бремето на своя безкраен затвор - наречен брак, но ще преминете през ада.

Пиша всичко това не за да откажа, когото и да било от слагането на "точка", а за да не бъдете изключително неприятно изненадани от злобата и пумията, която ще се изсипе върху вас.

В крайна сметка, не се отчайвайте, сложете своята "точка", колкото по-рано, толкова по-добре (по-малко имоти, по-малко обиди, по по-малко от всичко изброено и неизброено). Все пак имайте предвид, че всичко случващо се има край. След като останете сами, дори в някоя самотна квартира, усещайки самота, спомнете си напрежението преди да се прибереш, спомнете си безконечния (без значение признаваме ли си или не) вътрешен тормоз, спомнете си колко нервички и страхове сте имали... а сега...сега е тишина, няма караници, няма намеци, няма обвинения, няма страх...НЯМА СТРАХ.

 Strrong