Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2015 03:03 - "Утре мен, като ме няма... " Опитваме да Го/Я променим, а после ...
Автор: danyv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 906 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 15.07.2015 03:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„Утре мен, като ме няма ...“

Опитваме да Го/Я научим, а после ...

 


Може би е важна причината, ако е така, следва
т въпросите:

Защо се опитваме да променим и научим хората около нас?;

Защо е важно те да знаят, всички тези неща?;

На какво всъщност ги учим?;

И

Даваме ли си сметка, това наше желание да образоваме всичко живо, но най-вече, съпруга и децата си, на какво ги подлагаме?.

Причините са безкрайни ... няколко примера от наблюденията ми: "Ама той никога не се сеща да ..."; "Ами тя никога не прави това, което й се каже."; "Искам да е по-добър баща"; "Искам да е перфектна и да изглежда добре, като порастне."; и т.н, и т.н.

Всеки си има своята мотивация, но ще ви разкажа една случка, която да илюстрира, какво точно имам предвид. Ставали ли сте свидетели на ситуация от този тип ... Действието, на което станах свидетел се разви в един ресторант (няма да споменавам имена) в квартал Люлин в  гр. София .

ДЕЙСТВИЕТО


Майка и дъщеря, сядат на съседната масата, на която съм аз. Майката определено със самочуствие на много знаеща, като компенсация на външния си вид, а именно доста пълна ( да си го кажа направо тяло с форма на круша, но от най-големите, с очевиден проблем с наднорменото тегло... за да добиете представа може би над 150 кг.)около 35-40 годишна с младо момиче на видима възраст 14-15г.нормално на външен вид, като изключим очилата с диоптър, който между другото й отиваха. И двете
бяха облечени прилежно въпреки, че дрехите вероятно бяха от магазините втора ръка. Но не това е важното. Идва сервитьорката и подава две менюта, при което майката грабва едното и започва да чете, на глас, обедното меню за съответния ден. Детето, защото на 14 си е дете в пълния смисъл на думата прави опит да отвори своето меню, но получава порой от думи изкрещени срещу нея от майката, че не внимава и не я слуша. На въпроса на сервитьорката, какво ще пият, момичето автоматично отговаря вода,което е логично и до тук всичко е наред, но на следващия въпрос топла или студена... познайте ... момичето отговаря студена и можете ли да се сетите... следват лавина от крясъци от типа: "Ти знаеш ли защо през лятото се пие вода?"; "Имаш ли представа защо е полезна водата?" ... много ... много ...крясъци... следват ...подробни обяснения защо водата е полезна през лятото... Естествено на сервитьорката й стана неудобно седейки до масата и слушайки крясъците на майката срещу нейната дъщеря и се оттегли тихомълком ... е явно все пак... не бяха решили какво ще пият :)(въобще не беше забавно). Но това, което най-силно впечатли мен и моята компания беше: "Утре мен, като ме няма до теб, ти трябва да знаеш!" ... с викове..."Ти разбираш ли за какво говоря?" и " Слушай ме момиче, не прави като бащати!"... и отново около 200 пъти „Утре мен, като ме няма ... (продълженията бяха много, но в крайна сметка винаги имаше описани доста цветущо негативни „УТРЕ“).


Та от описаното в горната ситуация можем да си направим няколко извода, като:

-   -- Майката има нужда от психологическа помощ, проблема й е доста голям и агресивното поведение спрямо дъщеря й, не е нормално поведение на един родител;
-- Бащата определено не обръща внимание на семейството и какво се случва, и по-точно на майката, а се опитва да избяга от лудата си крещяща по него жена;

-   -- Детето обира целия негатив на всички чуства и отрицателни емоции на тази майката; и

-   -- Майката явно от години се опитва да промени бащата, но тъй като той явно не поддава, тя се е фокусирала върху да научи момичето им.,

 а това е лошо...Мноооого лошо.

Но впечатляващ е мотива ... чували ли сте го ...

Утре мен, като ме няма ...

и взех да разсъждавам по темата,
утре мен, като ме няма, какво се случва ...
ами в 99 процента
от случаите... едно голямо нищо, всеки си продължава по пътя. Въпроса е какъв е пътя, след като някой те е научил и/или те е променил до такава степен, че вече не си наясно кой си и за какво се бориш.

На това дете ... едвали съдбата ще му е лека, ако някой не вземе мерки и не озапти въпросната майка... но проблема е, че бащата е абдикирал, като глава на семейството и се е отдръпнал, детето иска да избяга при първия удобен случай ... и така следва... една не лека съдба.

И разсъждавам по темата „Утре мен, като ме няма...“

Ако погледна буквално, ако тази майка пие лекарства и контролира агресията си и емоционалното насилие, което оказва върху дъщеря си, ситуацията няма да е толкова трагична и това дете вероятно би имало нормално детство. Ще кажете, ами те 14 годишните могат да те докарат до такова състояние ... едва ли ... ако тя контролираше емоционалното си поведение и изблици, и претенциите, които имаше за високото си ниво на компетенции и ум, то тя щеше да е наясно с хормоналните промени на едно 14 годишно момиче, както и поведението им, и честата им смяна на  настроенията в следствие на хормоналното им израстване. А една високообразована и интелигентна майка трябва да приеме факта, че дъщеря й е в тежък период на съзряване.

В случая, тази жена беше, като омагьосана и обсебена от идеята да научи дъщеря си ... или по конкретно ... жена с очевиден дискомфорт от тялото си, пренебрегната от своя съпруг се опитва да се фокусира върху лошотията на съпруга и научаването на дъщеря си. Това е една силно неудовлетворена жена, която се опитва да промени хората около себе си, вместо да признае собствения си проблем с наднорменото телго ( или някакъв друг... мога само да гадая)и да опита да промени себе си. За нея е много по-лесно да обвинява съпруга и детето си, в каквото ви хрумне, включително и за това, че слънцето грее, вместо да се вгледа в себе си.

И така фактите са, че дъбоко наранената и неудовлетворана жена крещя през цялото време (приблизително час), как никой за нищо не става, и „Утре мен, като ме няма...“.

Е всеки сам си преценява до каква степен прави и участва в подобни ситуации и до каква степен те се отнасят за собственото му Его, но и до сега не проумявам, как е възможно да обвиняваш всички останали, за твоя собствен провал с теглото. Но има и още един важен факт, а именно Как така една интелигентна жена, дори не се замисля, как влияние върху хората около себе си, как им нанася трайни последици на емоционалното и психическо развитие, как вреди с поведението си на собственото си дете ... както вече споменах съдбата на детето едвали е лека и ще бъде лека, а въпросния „баща“ (в кавички, тъй като това не е родител, за да остави някой да тормози собственото му дете, пък било то и собствената му майка), какъв егоист трябва да си, за да оставиш детето си в ръцете на тази „откачена майка“.

И знаете ли най-странното е, че видях в бъдещето едно порастнало дете крещящо по мъжа си и собственото си дете, станало копие на майка си, вслествие на „Утре мен, като ме няма..."!

 Strrong




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troia - Много
15.07.2015 09:19
си наблюдателна.:)
Страхотен постинг.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: danyv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 141460
Постинги: 78
Коментари: 60
Гласове: 206
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031