Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2015 00:55 - Колко е сляп един човек? - Колкото сам поиска!
Автор: danyv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 831 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Почвам да пиша това с ясното съзнание, че съм слепец, който 5 години е бил затворен за околния свят... Друса ли се моя мъж... или е в криза на средната възраст ... или в депресия или е болен....

Представете си изненадата и шока, който преживявам сега, след като почти година след раздялата ми със съпруга ми (след 20 годишен брак) научих, че той редовно е употребявал наркотици... какви ... не искам да разследвам, все пак е минало ... но, поведението му вече има своето обяснение, а аз, колко съм била сляпа.

Колко е сляп един човек? Лесен отговор - колкото той иска.

Аз като повечето силни жени заети да изкарват пари, по никакъв начин не съм виждала какво става около мен. Колкото повече съм гледала бизнеса, толкова по-малко съм гледала, какво става с парите ми в семейството, все пак не очакваш собствения ти съпруг да харчи парите ти по пиене, дрога и други жени...нали? Е, за жените подозирах, но си затварях очите, защо ще питате... още търся своето обяснение (може би защото така ми е било удобно, някоя друга да се занимава с мъжкия му нагон и разни други изисквания... аз просто исках да ме остави да си почивам... а след като вече стана труден за издържане .. ами намерих си вечерни занимания и така ограничих контактите си с него... докато в един момент --- оковите, които той опитваше да ми сложи не прескочиха лимитите ми). Винаги съм смятала, че пиянството му е обяснява емоционалната агресия срещу мен, но така ли е... само пиянство ли е било или подсладено с дрога?!?

Като се връщам назад виждам, че последните пет години са преход и той е потъвал бавно, докато се стигна до непоносимост към неговите ограничения, граничещи с обсебване към мен, както и постоянна емоционална и накрая до физическа агресия. Дали съм излязла от цялата ситуация, естествено че не... останаха ми доста травми от съвместния ни живот.
Но едно е нещото, което ме тормози и до сега... този зъл поглед, поглед на ненавист и омраза, поглед на луд ... разбира се той е насочен към мен и само към мен, но задавайки си въпроса: Защо този човек, с когото съм живяла 20 години ме гледа така? незнайно как изкочи и обяснението, което може би не беше кризата на средната възраст ... да мъжете влизат в период, в който опитват да докажат, че са още мъже, но това ли е? ... или са годините на смъркане, а след раздялата ни и липсата на достатъчно средства на хапчета или кой знае какво.... Това обяснява поведението му... това обясни постоянната му нервност, отслабването му и това обяснява този ЗЪЛ поглед..дори не мога да опиша с думи този сатанински поглед. Някак епитетите в българския език не са ми достатъчни...

Но извода е, че аз съм била сляпа, точно толкова колкото съм искала.
Хиляди благодарности на човека, който ми показа, че да отворя очи не е страшно. Там пред очите ми е цял един нов свят. Този свят не е само цветя и рози, този свят е пъстър има  и хубаво и лошо, има и любов и мъка, има обич и раздяла, това е светът!
Хиляди благодарности на човека, който ми показа, че да живееш е хубаво, и че това не  е престъпление, а просто свобода!!!
Благодаря!

Strrong





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danyv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 142326
Постинги: 78
Коментари: 60
Гласове: 208
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930