Неизпратено писмо до любимия

Знаеш ли....Любов като на Джейн Еър се среща постоянно, така обичат жените. Всички жени искат да вярват, че са в сърцето на любимия си, но така ли е?! Каква вяра се иска от нас, за да вярваме сляпо в любовта на мъж, който (мамка му) изневерява с нас :))) Ето го и първия сблъсък... Първата битка, после идва следващата и следващата и следващата, започваме да искаме доказателства и още и още и ...войната между разума и сърцето е вече в своя вихър. При някой надделява сърцето при други ума... Но изхода е винаги един и същ ... Опустошена душа, тъжно сърце, чуство на  наранено и ограбено дете. Дори да се правим на горди и независими, дори на никой да не го покажем резултата си е все същия. 
Знам всичко това. Знам, че не го правиш умишлено, засега :), а искам ли да стигна до края, искам ли да мине още една година в страдания за това, че все повече те обичам и все по трудно става да се откажа от теб или просто да спра, да си тръгна тихо и да не се обърна назад. Знам, че няма да ме потърсиш, колкото и хубаво да е било.  Искам ли това?!? Какво искам ... Искам ли отново да изпитвам волята си? Толкова е жалко всичко това. Толкова е жалка тази война. Не искам тази война! Искам да вярвам, че ме обичаш! Искам да вярвам, че ме желаеш! Искам да вярвям... Точно както Дж.Е. знае че това е пагубно, но иска и вярва.  Подари ми тази вяра любими... Макар и двамата  да знаем, че е лъжа.