О, Съдба!
Опитвам се да бъда силна,
опитвам се да бъда оптимист,
опитвам и някак си, като ми се получи,
дори за миг, съдбата се намесва
и получавам вест от теб.
О „Съдба“, спри да си играеш с мен и любовта,
С мен и моята душа!
Вярвам в любовта,
вярвам във съдбата и все пак,
на произвола й ти ме остави,
нещастна и с оголена душа!
И пиша и излизавам мойте мисли,
изливам чуства и сълзи,
но уви, оставам наранена и нещастна!
Защо, Съдба, защо?
Защо накара сърцето ми да затрепти,
след години на забрава,
защо на пътя ми доведе го ти,
за да го оставиш да избяга.
О, Съдба, защо?
защо, съм тъй нещастна,
защо, след тъй красиви дни
отне ми любовта за миг
и доведе мрака в моята душа!
И какво сега „Съдба“,
да се изправя, аз не мога,
празна е моята душа,
празна и пълна със тревога.
И как сега „Съдба“,
да продължа със вдигната глава,
да продължа във таз неволя,
да продължа напред ... Аз мога!
И ще се изправя на крака,
защото мою верую е „Аз мога“,
и отново напред със вдиганата глава
ще чакам теб „Съдба“,
да изпратиш отново любовта.
И се моля, на теб „Съдба“,
нека споделена да е тя, любовта!
О, Съдба! Успокой моята душа!
Ще чакам със надежда
отново да дойде любовта!
Благодаря „Съдба“!
Strrong Woman