Това е приказка за гордостта и любовта,

Как Жерава и Чаплата

оплетени във вихъра на страстта,

останали във блатото на лудостта.

Жерава започнал романа на сладостта,

но Чаплата била силна...докато не паднала в капана на любовта,

И така, започнала приказка за болка и тъга...

И така, любовта превърнала се в буря от щастие и самота.

Разбрала Чаплата, че е в капана на страстта

 и опитала се да избяга тя. Обърнала гръб на Жерава.

Но уви Жерава останал в ритъм на самота,

не искал да я пусне, не искал да отлети тя сам сама.

И опитвала се тя да се отскубне,

но уви оковите на страстта били добри.

И тогава спряла тя,

да се опитва да избегне любовта,

и тогава опознала тя истинската самота,

и видяла какво е болка и тъга.

Чаплата била оплетена в капана на любовта.

и така предала се тя, на Жерава на милостта.

Жерава я пуснал, когато най-малко искала това,

Жерава си тръгнал и я оставил сам сама с разкъсана душа.

И до тук бе приказката за любовта...и превърна се в тъга.

Останала Чаплата сама с опустошена душа,

А Жерава, опитал да избяга от емоциите на сладостта,

 той познавал оковите на любовта и не искал отново болка и тъга.

А Чаплата, с разплакано сърце останала да чака,

с надежда, Жерава да стопли своето сърце.

Но страда ли те, и двамата, и се искали, и се обичали,

Но гордостта, но гордостта оказала се Страх,

страх от любовта...страх от болка и тъга.

И така убили те страстта,

вместо да я грабнат разрушили те и любовтта!

Това бе приказка за гордостта