Такава съм  

На вратата ми почука старостта
вече съм жена, доволно помъдряла
и макар да не ме спира възрастта
и това, че истински съм аз живяла,

иска ми се времето да спре,
пак да ходя боса по тревата,
да разтупкам нечие сърце
към мен да бъде благосклонна пак съдбата.

Да покорявам нови върхове,
да бъда искрено желана,
животът шанс да ми даде,
да бъда пак необуздана.

По детски да се радвам на звездите,
на челото светулка да си сложа,
до късно вечер да се гмуркам под вълните,
а после топъл пясък да е мойто ложе.

Такава съм - ту палава ту тиха,
дарявам обич аз от все сърце
и то докат не спре да бие,
във мен детето няма да умре.          

И достойнството ти, освен да не модерираш /одобряваш или триеш/ и заявеното да оставаш с лице - и към критика/та/... Значи че си приятелче. И ще доогледам и другите ти "дечица", освен това. Дерзай!

Благодаря, чакам нови коментари!

след като се върна. Удоволствие бе срещата ми с теб и такива като теб в този Сайт. Предстои ми присъствена пауза тук.